CC

This произведение is licensed under a Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.

Вече съм голям

Поради огромния читателски интерес , реших да се завърна на моята Алея на славата.
Здравейте запалени блогъри !!!
Аз вече съм голям :)
Естествено може още, но като гледам последните снимки които съм качвал тук, сега съм направо Мъж.
Много неща ми се случват, обмислям да направя списък с по важните събития и някой ден да ви разкажа за тях.
Като начало да се похваля, че тръгвам на училище (ясла) от септември. И мама каза, че ще ми купи раница.
Второ имам си и гадже, казва се Мария.

Плюс това вече тичам много бързо и имам кола.

Имам 8 зъба и половина и една бемка на рамото.
Постоянно щъкам по разни местенца.
Слушам хаус и хип хоп. Мама все казва , че главата и е станала квадратна, но според мен си е все същата.
Обичам да говоря, но често се сблъсквам с неразбиране.
Но най много от всичко обичам да танцувам и да се гледам на видео.
Вижте ме колко съм голям.

и красив

Тези дни като мине и последния изпит на мама, ще ви разкажа повече.

Почти на годинка

След няколко дни навършвам една година.
Толкова много неща ми се случиха през всичкото това врме ,че сигурно ще пропусна някой в разказа си. За радост на няколко пъти съм почвал да пиша тук ,но не съм ги побликувал. Затова сега ще ги побликувам и ще добавям новото.

* * *

За изминалите два месеца едва имах време да си поема въздух.
Голямо пътуване, голяма работа.
Къде ли не ходихме и какво ли не правихме.
Последно на 24 май направихме един преход до Мальовица.Красотиика....
Преди това ходихме до Видин при баба и дядо, сигурно ви обърквам, но както казах имам много баби и дядовци, тези бяха по майчина линия.
Преди това ходихме два пъти за Велик ден и Гергьов ден при другия дядо в Габрово,
а още преди това ходихме на ждрелото на река Ерма.
Сега си намерихме нова къща и ще се местим в нея от другия месец.
Мама и тати са в треска, обиколихме 10 магазина за тапети и те още не могат да си изберат.
Мама пак има изпит и пак ще ходим до Видин, същевремено ще правим ремонт и ще се пренасяме.
Аз ставам все по красив и вече влизам в час, почнах да загрявам и да им хващам цаката.

* * *

Не съм писал от много време.
Вече съм на 7 месеца и съм много ангажиран напоследък.
Струпаха ми се бая задачки и все не стигам до компютъра.
Взехме си под наем нова къща в центъра,защото всекидневното пътуване до парка ме убава е и е по икономично.

Моето семейство

Реших да ви разкажа за мама и тати.
Тези три месеца имах възможноста да ги опозная и разуча.
Аз съм щастливец, имам страхотни родители.
Запознали са се в навечерието на новата 1999 г в Габрово. Били на парти при техен общ приятел. Първоначално не останали с много хубаво впечатление един от друг, поради солидното количество алкохол, което били изпили.
Тогава мама е била на 20, а тати на 21 години.
Мама си имала приятел и поради това тяхната история започнала 3 години по късно в София.
Влюбили се тайно през 2002 г. и мама се разделила с тогаващния си приятел, заради тати.

За седмте години откакто са заедно,
преди аз да се родя са се разделяли 3 пъти, но не след дълго пак се събирали.
Ако трябва да опиша нашето семейство бих го описал така: спокойно и на моменти диво, забавно, но предимно отговорно, серйозно към важните неща, любящо и единно.

Мама е зодия стрелец , средно висока, с красиво тяло, чаровна и красива, имала е труден живот и заради това е много добра, умна и откровена.
Нейната страст е философията, обича да чете предимно такава литература, ходи по курсове за самоусъвършенстване и духовни центрове,
била е асистент в колеж за личностно развитие ,
а сега е студентка 1 година в СУ. Обича да танцува и танцува много хубаво, но само когато е в настроение. Обича промените.Често приема проблемите на другите присърце и ги мисли дълго време, обича да съветва и за това често и искат съвети. Характерно за нея е, че е много откровена и ти казва в очите това което мисли, като избягва неща който биха обидили, но на най близките и това не спестява. Страшен оптимист, понякога прекалено смирено гледа на нещата ,друг път изпада в паника самонавивайки се, че найстина има проблем. Има таланта да пише, печелила е 2 място в литературен конкурс с проза, а на времето преди да пропуши е пеела много хубаво, била е фотомодел на 1 фотограф, нейна снимка е обиколила света и е участвала в ревю на Визаж. Мама обича походите в планината, да ходи на палатка, да си клюкари с приятелки и да спи.

Тати е зодия скорпион, висок, строен и красив, имал е доста охолен живот като малък, живял си е като царче и за разлика от мама, неговия живот е бил песен. Навремето е учил в училище за приложни изкуства за дизайнер на мебели и рисува много красиво, свирил е 7 години на пиано и е изнасял концерти, бил е най добрия от школата му по пиано. Ходил е в Египет и дълго време е бил запален от тяхната култура. Много добре се пазари.
Неговите страсти са: дизайн на мебели, компютрите, обича да готви, колите и много иска да има пистов мотор. Той за разлика от мама не обръща внимание на проблемите на другите, а на собствените, когато го притиснат.Тати не си пада по промените, освен ако не ги е обмислял дълго време.Той готви, а мама чисти. Оптимист, веселяк, спокоен и отговорен. В семейството ни той е по-здраво стъпилия на земята и по-амбициозния . Той предпочита морето, обича да ходи на палатка, но си пада и по многозвездни хотелски почивки.

В къщи няма тартор.
Двамата взимат решения заедно и обсъждат всичко.
Почти никога не се карат и ако се скарат много бързо им минава.
Обикновено мама се ядосва когато тати и каже, че ще правят нещо и после промени плановете, без тя да знае и че не и помага за разни неща. Понякога се карат заради други хора. Мама не се ядосва лесно, но когато се ядоса по добре да не я виждате.
Тати се ядосва когато мама спи много, когато ходи на партита без него и цитирам "когато си правиш каквото си искаш". Тати е човека, който успокоява топката когато се скарат. Когато той се ядоса - мълчи.
Имам много баби и дядовци, но се надявам, мойте деца да имат само една баба и един дядо по бащина линия и много прабаби и прадядовци .

Имам страхотни родители, различни по отделно, но допълващи се заедно. С различни преживявания, но с обща съдба, с различни интереси ,но с обща мисия. Две тела обединени от една душа, две сърца ,туптящи в един ритъм, два контраста, който се преливат.
А аз............... аз съм най- щастливото чудо на света.

Здравей мило дневниче и запалени блогъри,
известно време бях в творчески застой.
Трудно ми беше да реша какво да правя с онези разкази, който би трябвало да опишат нещо красиво и не дотам комично. Сметнах за неуместно да са в досегашния стил и поради тази причина дълго мислих. Накрая го измислих и сега ще ви разкажа за миналия месец и половина.

На гости при Дядо

Една сутрин, когато се събудих в къщи витаеше приповдигната и весела атмосфера, не знаех защо, но естествено и аз се радвах. Мама беше много щастлива и изпълнена с енергия.Тати отиде да оправя колата, а ние излязохме навън. По късно когато се събудих в къщи, разбрах че сме ходили на фризьор, защото на мама половината коса я нямаше, прическата и бих нарекъл чудновата и авангардна, нямаше никаква симетрия и всичко бе накриво. Мама все така бързаше и с усмивка на лицето събираше багажа.
Татко се прибра и потеглихме.
За първи път напусках София.
Още преди да излезем от града заспах.
Когато се събудих се чуваше само мотора на колата. Мама гледаше през прозореца, някъде в далечината, потънала в мисли, татко навярно също, докато шофираше. Колата се движеше бързо и дърветата отминаваха едно след друго, само в далечината, пейзажа не се променяше. Слънцето напичаше през прозорците и огряваше лицата ни. Пролетта идваше, макар и бавно, все още не бяха цъфнали дърветата, но въпреки голотата, беше красиво. Мама и тати от време на време си казваха по нещо и пак се умълчаваха гледайки през прозореца.
Привечер пристигнахме в Габрово.
Мама и тати все с хубаво говорят за този град, имали са много хубави и луди моменти и идването тук сякаш отключва в тях авантюристичния им дух и ги прави по отворени за нови приключения.
Дядо живее в двуетажна къща на върха на една много стръмна улица "Алеко Богоруди".
Тати паркира колата, а аз и мама се качихме до входната врата. През прозореца се виждаше как дядо и леля Милена седят във всекидневната и си говорят нещо,бяха в очакване да пристигнем. Мама почука и дядо дойде да отвори. Взе ме и ме внесе вътре.
Качиха багажа и се струпаха около мен. Всички бяха развълнувани и кръжиха като пчелички около кошер. Аз малко се притесних, защото бях гладен, знаех че е време за сън, че трябва да ме изкъпят, а бяхме толкова далеч от вкъщи.
Къщата на дядо е доста голяма, с високи тавани и тесни, но високи прозорци.Това създаваше впечатлението, че е широка и много голяма, въобще не приличаше на апартамента ни в София.
И аз се разревах , настана суматоха, все едно разклатих кошера. Оказа се, че не е имало от какво да се притеснявам. Изкъпаха ме в един леген, нахраниха ме и ме сложиха да спя в количката.
На следващия ден всичко изглеждаше различно. Слънцето огряваше цялата всекидневна, тати и мама пиеха кафенце, а леля Милена ми говореше. По едно време с тати се разиграхме и настана веселба. Много ми е интересно, когато си играя с някой и дядо и леля Милена, само това и чакаха. Мама отиде и легна да спи а аз останах с дядо и леля.Беше много забавно, постоянно ми говореха, носеха, возиха в количката.Направо ми се отвърза езика, побъбрихме си, поиграхме си и мама се събуди.

След това отидохме при кръстницата.Още с влизането майка и - леля Галя ме взе и общо взето с нея си изкарах, тя има страхотно чувство за хумор и е също толкова красива колкото Грета. И с нея добре си побъбрихме и се посмяхме. А мама ,тати и кръстницата пиха кафе и пушиха в другата стая, после дойдоха и тати оправя компютъра на Грета, а аз и трите жени се позабавлявахме. Стана ми малко мъчно за кръстницата, всички пъти когато се виждахме тя беше болна и не можеше да ме вземе и да ме нацелува по бузите, както тя казва и сега пак , но следващия път се надявам да е добре ,че тогава смятам аз да я целувам.
Вечерта при дядо имаше гости, беше Заговезни и бяха дошли кръстниците им, подариха на мама, много красив жълт букет и седнахме на масата, те си хапваха салатка с ракийка и си говореха - естествено за мен. Поседях малко при тях, изкъпаха ме, нахраниха ме и си легнах.
Следващия ден мина общо взето по същия начин, сутринта с леля Милена, кака Радина и дядо Йордан, после при кръстницата и после пак при дядо. Вечерта аз и тати си легнахме, а мама остана да си говори с дядо.
На сутринта станахме, пиха кафе, поговорихме си и потеглихме обратно за София.
Беше хубаво и интересно, но нека ви разкажа за дядо.
Той е много добър, незнам на колко години е, но е младолик, леко закръглен и с очила. Гоооолеми очила. Сърцат човечец с който много ще си играем като порасна. Мисля, че много ме обича, защото от вълнение на няколко пъти си свали очилата и забърса няколко сълзи.
Леля Милена също е много добричка, висока и стройна, много домакинства и готви и все има много за ядене, като порасна с удоволствие ще ходя да и ям от гозбите, тя даже ми каза, че ще ми готви и на мен.
Кака Радина е студентка, слабичка въпреки хубавите манджи на майка си, сигурно не яде много за да си пази фигурата.Тя не успя да се отпусне и все се притесняваше, че ще ме изпусне, но и това време ще дойде, когато аз ще мога да ходя и тя няма да има нужда да ме носи.
Дядо постоянно следи за това да не се яде много сол в къщата, но аз видях как тайничко от него, всички си солят.
Вече и аз имам хубави изживявания в Габрово, научих много, разприказвах се и си прекарах страхотно и мисля по често да ходя при дядо, а когато порасна ще си намеря и приятели, а кой знае, като гледам кръстницата каква красива габровка е, може и мома от там да си взема.

Нищо ново

Здравейте отново,
отдавна не съм писал но
покрай мен нищо ново,
сякаш по общителен станах и
по красив също ......
ето малко снимки.
На следващите няколко снимки мама ме беше хванала на тясно












еееех мечти, мечтииииии










Хайде да позирам малко













Ваната както казах е голям кеф




















масажите също :)




























А ето ме тук с Мама, много сме готини

Погачата

Има народен обичай, според който на 40 ден на новороденото идват орисници в дома му. За да му пожелаят хубави неща. Този обичай е кръстен Погача.
Мама от 2 седмици говори за тази погача и да ви кажа очакванията ми с всеки изминал ден ескалираха.
Тя покани няколко жени, накупи разни сладки. Баба направи тиквеник и чийзкейк, купиха си пиячка и така заветния ден дойде.
Мама рано - рано се разчисти, сменя ми чаршафите, пазарува. Тати отиде до баба и по късно се върна с вкусотиите. После той изчезна, трябвало само жени да има.
Мама пак ме изнерви, аз очаквах празник, а тя ме преоблича 3 пъти, до като реши с какво да съм облечен.
Дойдоха първите орисници, подаръци ,гуци -муци за 5 минути и седнаха да си клюкарят с мама.
Викам си - то това сигурно ще е само в началото. Все пак има работа да вършат.
После дойде другата орисница и тя така, гуци - муци, подаръци и айде на клюките.
Оооф женска ти му работа.........
На мен ми писна и почнах да рева, те пък взеха та ме приспаха, че да не им секвам рахата.
Ааааа ама аз малко си поспах и пак ревнах.
Памперса ми беше пропуснал и бях до шия в няма да ви казвам какво, аааайде пак миене, пак преобличане, пак гласене.
Писна ми.



Е разгеле ....................................
решиха все пак да ме орисват.
И нали знаете как в "Спящата красавица" орисниците се изреждат с пожеланията - да е чиста като росата, да е красива като розата, да има глас като на славей и тн. при нас нямаше такова нещо, сложиха на мама една кърпа на главата и задърпаха погачата над главата и, а аз в цялата суетня чух само да съм жив и здрав и да порасна висок :))











Е как да не се разплаче човек.













И те пак си седнаха на лаф моабед, е писна ми, реших да им го върна и не спрях да мрънкам, до като не си тръгнаха.
Общо взето така мина погачата, повече никакви погачи, да си правят на тях погачи, не на мен, щото аз и без това съм си висок.