Моето семейство

Реших да ви разкажа за мама и тати.
Тези три месеца имах възможноста да ги опозная и разуча.
Аз съм щастливец, имам страхотни родители.
Запознали са се в навечерието на новата 1999 г в Габрово. Били на парти при техен общ приятел. Първоначално не останали с много хубаво впечатление един от друг, поради солидното количество алкохол, което били изпили.
Тогава мама е била на 20, а тати на 21 години.
Мама си имала приятел и поради това тяхната история започнала 3 години по късно в София.

Влюбили се тайно през 2002 г. и мама се разделила с тогаващния си приятел, заради тати.
За седмте години откакто са заедно,
преди аз да се родя са се разделяли 3 пъти, но не след дълго пак се събирали.

Ако трябва да опиша нашето семейство бих го описал така: спокойно и на моменти диво, забавно, но предимно отговорно, серйозно към важните неща, любящо и единно.


Мама е зодия стрелец , средно висока, с красиво тяло, чаровна и красива,
имала е труден живот и заради това е много добра, умна и откровена.
Нейната страст е философията, обича да чете предимно такава литература, ходи по курсове за самоусъвършенстване и духовни центрове,
била е асистент в колеж за личн
остно развитие ,
а сега е студентка 1 година в СУ. Обича да танцува и танцува много хубаво, но само когато е в настроение. Обича промените.Често приема проблемите на другите присърце и ги мисли дълго време, обича да съветва и за това често и искат съвети. Характерно за нея е, че е много откровена и ти казва в очите това което мисли, като избягва неща който биха обидили, но на най близките и това не спестява. Страшен оптимист, понякога прекалено смирено гледа на нещата ,друг път изпада в паника самонавивайки се, че найстина има проблем. Има таланта да пише, печелила е 2 място в литературен конкурс с проза, а на времето преди да пропуши е пеела много хубаво, била е фотомодел на 1 фотограф, нейна снимка е обиколила света и е участвала в ревю на Визаж. Мама обича походите в планината, да ходи на палатка, да си клюкари с приятелки и да спи.

Тати е зодия скорпион, висок, строен и красив, имал е доста охолен живот като малък, живял си е като царче и за разлика от мама, неговия живот е бил песен. Навремето е учил в училище за приложни изкуства за дизайнер на мебели и ри
сува много красиво, свирил е 7 години на пиано и е изнасял концерти, бил е най добрия от школата му по пиано. Ходил е в Египет и дълго време е бил запален от тяхната култура. Много добре се пазари.
Неговите страсти са: дизайн на мебели, компютрите, обича да готви, колите и много иска да има пистов мотор. Той за разлика от мама не обръща внимание на проблемите на другите,
а на собствените, когато го притиснат.Тати не си пада по промените, освен ако не ги е обмислял дълго време.Той готви, а мама чисти. Оптимист, веселяк, спокоен и отговорен. В семейството ни той е по-здраво стъпилия на земята и по-амбициозния . Той предпочита морето, обича да ходи на палатка, но си пада и по многозвездни хотелски почивки.

В къщи няма тартор.
Двамата взимат решения заедно и обсъждат всичко.
Почти никога не се карат и ако се скарат много бързо им минава.
Обикновено мама се ядосва когато тати и каже, че ще правят нещо и после промени плановете, без тя да знае и че не и помага за разни неща. Понякога се карат заради други хора. Мама не се ядосва лесно, но когато се ядоса по добре да не я виждате.
Тати се ядосва когато мама спи много, когато ходи на партита без него и цитирам "когато си правиш каквото си искаш". Тати е човека, който успокоява топката когато се скарат. Когато той се ядоса - мълчи.
Имам много баби и дядовци, но се надявам, мойте деца да имат само една баба и един дядо
по бащина линия и много прабаби и прадядовци .

Имам страхотни родители, различни по отделно, но допълващи се заедно. С различни преживявания, но с обща съдба, с различни интереси ,но с обща мисия. Две тела обединени от една душа, две сърца ,туптящи в един ритъм, два контраста, който се преливат.
А аз............... аз съм най- щастливото чудо на света.

Здравей мило дневниче и запалени блогъри,
известно време бях в творчески застой.
Трудно ми беше да реша какво да правя с онези разкази, който би трябвало да опишат нещо красиво и не дотам комично. Сметнах за неуместно да са в досегашния стил и поради тази причина дълго мислих. Накрая го измислих и сега ще ви разкажа за миналия месец и половина.

На гости при Дядо

Една сутрин, когато се събудих в къщи витаеше приповдигната и весела атмосфера, не знаех защо, но естествено и аз се радвах. Мама беше много щастлива и изпълнена с енергия.Тати отиде да оправя колата, а ние излязохме навън. По късно когато се събудих в къщи, разбрах че сме ходили на фризьор, защото на мама половината коса я нямаше, прическата и бих нарекъл чудновата и авангардна, нямаше никаква симетрия и всичко бе накриво. Мама все така бързаше и с усмивка на лицето събираше багажа.
Татко се прибра и потеглихме.
За първи път напусках София.
Още преди да излезем от града заспах.
Когато се събудих се чуваше само мотора на колата. Мама гледаше през прозореца, някъде в далечината, потънала в мисли, татко навярно също, докато шофираше. Колата се движеше бързо и дърветата отминаваха едно след друго, само в далечината, пейзажа не се променяше. Слънцето напичаше през прозорците и огряваше лицата ни. Пролетта идваше, макар и бавно, все още не бяха цъфнали дърветата
, но въпреки голотата, беше красиво. Мама и тати от време на време си казваха по нещо и пак се умълчаваха гледайки през прозореца.
Привечер пристигнахме в Габрово.
Мама и тати все с хубаво говорят за този град, имали са много хубави и луди моменти и идването тук сякаш отключва в тях авантюристичния им дух и ги прави по отворени за нови приключения.
Дядо живее в двуетажна къща на върха на една много стръмна улица "Алеко Богоруди".
Тати паркира колата, а аз и мама се качихме до входната врата. През прозореца се виждаше как дядо и леля Милена седят във всекидневната и си говорят нещо,бяха в очакване да пристигнем. Мама почука и дядо дойде да отвори. Взе ме и ме внесе вътре.
Качиха багажа и се струпаха около мен. Всички бяха развълнувани и кръжиха като пчелички около кошер. Аз малко се притесних, защото бях гладен, знаех че е време за сън, че трябва да ме изкъпят, а бяхме толкова далеч от вкъщи.
Къщата на дядо е доста голяма, с високи тавани и тесни, но високи прозорци.Това създаваше впечатлението, че е широка и много голяма, въобще не приличаше на апартамента ни в София.
И аз се разревах , настана суматоха, все едно разклатих кошера. Оказа се, че не е имало от какво да се
притеснявам. Изкъпаха ме в един леген, нахраниха ме и ме сложиха да спя в количката.
На следващия ден всичко изглеждаше различно. Слънцето огряваше цялата всекидневна, тати и мама пиеха кафенце, а леля Милена ми говореше. По едно време с тати се разиграхме и настана веселба. Много ми е интересно, когато си играя с някой и дядо и леля Милена, само това и чакаха. Мама отиде и легна да спи а аз останах с дядо и леля.Беше много забавно, постоянно ми говореха, носеха, возиха в количката.Направо ми се отвърза езика, побъбрихме си, поиграхме си и мама се събуди.

След това отидохме при кръстницата.Още с влизането майка и - леля Галя ме взе и общо взето с нея си изкарах, тя има страхотно чувство за хумор и е също толкова красива колкото Грета. И с нея добре си побъбрихме и се посмяхме. А мама ,тати и кръстницата пиха кафе и пушиха в другата стая, после дойдоха и тати оправя компютъра на Грета, а аз и трите жени се позабавлявахме. Стана ми малко мъчно за кръстницата, всички пъти когато се виждахме тя беше болна и не можеше да ме вземе и да ме нацелува по бузите, както тя казва и сега пак , но следващия път се надявам да е добре ,че тогава смятам аз да я целувам.
Вечерта при дядо имаше гости, беше Заговезни и бяха дошли кръстниците им, подариха на мама, много красив жълт букет и седнахме на масата, те си хапваха салатка с ракийка и си говореха - естествено за мен. Поседях малко при тях, изкъпаха ме, нахраниха ме и си легнах.
Следващия ден мина общо взето по същия начин, сутринта с леля Милена, кака Радина и дядо Йордан, после при кръстницата и после пак при дядо. Вечерта аз и тати си легнахме, а мама остана да си говори с дядо.
На сутринта станахме, пиха кафе, поговорихме си и потеглихме обратно за София.
Беше хубаво и интересно, но нека ви разкажа за дядо.
Той е много добър, незнам на колко години е, но е младолик, леко закръглен и с очила. Гоооолеми очила. Сърцат човечец с който много ще си играем като порасна. Мисля, че много ме обича, защото от вълнение на няколко пъти си свали очилата и забърса няколко сълзи.
Леля Милена също е много добричка, висока и стройна, много домакинства и готви и все има много за ядене, като порасна с удоволствие ще ходя да и ям от гозбите, тя даже ми каза, че ще ми готви и на мен.
Кака Радина е студентка, слабичка въпреки хубавите манджи на майка си, сигурно не яде много за да си пази фигурата.Тя не успя да се отпусне и все се притесняваше, че ще ме изпусне, но и това време ще дойде, когато аз ще мога да ходя и тя няма да има нужда да ме носи.
Дядо постоянно следи за това да не се яде много сол в къщата, но аз видях как тайничко от него, всички си солят.
Вече и аз имам хубави изживявания в Габрово, научих много, разприказвах се и си прекарах страхотно и мисля по често да ходя при дядо, а когато порасна ще си намеря и приятели, а кой знае, като гледам
кръстницата каква красива габровка е, може и мома от там да си взема.