известно време бях в творчески застой.
Трудно ми беше да реша какво да правя с онези разкази, който би трябвало да опишат нещо красиво и не дотам комично. Сметнах за неуместно да са в досегашния стил и поради тази причина дълго мислих. Накрая го измислих и сега ще ви разкажа за миналия месец и половина.
На гости при Дядо
Една сутрин, когато се събудих в къщи витаеше приповдигната и весела атмосфера, не знаех защо, но естествено и аз се радвах. Мама беше много щастлива и изпълнена с енергия.Тати отиде да оправя колата, а ние излязохме навън. По късно когато се събудих в къщи, разбрах че сме ходили на фризьор, защото на мама половината коса я нямаше, прическата и бих нарекъл чудновата и авангардна, нямаше никаква симетрия и всичко бе накриво. Мама все така бързаше и с усмивка на лицето събираше багажа.
Татко се прибра и потеглихме.
За първи път напусках София.
Още преди да излезем от града заспах.
Когато се събудих се чуваше само мотора на колата. Мама гледаше през прозореца, някъде в далечината, потънала в мисли, татко навярно също, докато шофираше. Колата се движеше бързо и дърветата отминаваха едно след друго, само в далечината, пейзажа не се променяше. Слънцето напичаше през прозорците и огряваше лицата ни. Пролетта идваше, макар и бавно, все още не бяха цъфнали дърветата, но въпреки голотата, беше красиво. Мама и тати от време на време си казваха по нещо и пак се умълчаваха гледайки през прозореца.
Привечер пристигнахме в Габрово.
Мама и тати все с хубаво говорят за този град, имали са много хубави и луди моменти и идването тук сякаш отключва в тях авантюристичния им дух и ги прави по отворени за нови приключения.
Дядо живее в двуетажна къща на върха на една много стръмна улица "Алеко Богоруди".
Тати паркира колата, а аз и мама се качихме до входната врата. През прозореца се виждаше как дядо и леля Милена седят във всекидневната и си говорят нещо,бяха в очакване да пристигнем. Мама почука и дядо дойде да отвори. Взе ме и ме внесе вътре.
Качиха багажа и се струпаха около мен. Всички бяха развълнувани и кръжиха като пчелички около кошер. Аз малко се притесних, защото бях гладен, знаех че е време за сън, че трябва да ме изкъпят, а бяхме толкова далеч от вкъщи.
Къщата на дядо е доста голяма, с високи тавани и тесни, но високи прозорци.Това създаваше впечатлението, че е широка и много голяма, въобще не приличаше на апартамента ни в София.
И аз се разревах , настана суматоха, все едно разклатих кошера. Оказа се, че не е имало от какво да се притеснявам. Изкъпаха ме в един леген, нахраниха ме и ме сложиха да спя в количката.
На следващия ден всичко изглеждаше различно. Слънцето огряваше цялата всекидневна, тати и мама пиеха кафенце, а леля Милена ми говореше. По едно време с тати се разиграхме и настана веселба. Много ми е интересно, когато си играя с някой и дядо и леля Милена, само това и чакаха. Мама отиде и легна да спи а аз останах с дядо и леля.Беше много забавно, постоянно ми говореха, носеха, возиха в количката.Направо ми се отвърза езика, побъбрихме си, поиграхме си и мама се събуди.
След това отидохме при кръстницата.Още с влизането майка и - леля Галя ме взе и общо взето с нея си изкарах, тя има страхотно чувство за хумор и е също толкова красива колкото Грета. И с нея добре си побъбрихме и се посмяхме. А мама ,тати и кръстницата пиха кафе и пушиха в другата стая, после дойдоха и тати оправя компютъра на Грета, а аз и трите жени се позабавлявахме. Стана ми малко мъчно за кръстницата, всички пъти когато се виждахме тя беше болна и не можеше да ме вземе и да ме нацелува по бузите, както тя казва и сега пак , но следващия път се надявам да е добре ,че тогава смятам аз да я целувам.
Вечерта при дядо имаше гости, беше Заговезни и бяха дошли кръстниците им, подариха на мама, много красив жълт букет и седнахме на масата, те си хапваха салатка с ракийка и си говореха - естествено за мен. Поседях малко при тях, изкъпаха ме, нахраниха ме и си легнах.
Следващия ден мина общо взето по същия начин, сутринта с леля Милена, кака Радина и дядо Йордан, после при кръстницата и после пак при дядо. Вечерта аз и тати си легнахме, а мама остана да си говори с дядо.
На сутринта станахме, пиха кафе, поговорихме си и потеглихме обратно за София.
Беше хубаво и интересно, но нека ви разкажа за дядо.
Той е много добър, незнам на колко години е, но е младолик, леко закръглен и с очила. Гоооолеми очила. Сърцат човечец с който много ще си играем като порасна. Мисля, че много ме обича, защото от вълнение на няколко пъти си свали очилата и забърса няколко сълзи.
Леля Милена също е много добричка, висока и стройна, много домакинства и готви и все има много за ядене, като порасна с удоволствие ще ходя да и ям от гозбите, тя даже ми каза, че ще ми готви и на мен.
Кака Радина е студентка, слабичка въпреки хубавите манджи на майка си, сигурно не яде много за да си пази фигурата.Тя не успя да се отпусне и все се притесняваше, че ще ме изпусне, но и това време ще дойде, когато аз ще мога да ходя и тя няма да има нужда да ме носи.
Дядо постоянно следи за това да не се яде много сол в къщата, но аз видях как тайничко от него, всички си солят.
Вече и аз имам хубави изживявания в Габрово, научих много, разприказвах се и си прекарах страхотно и мисля по често да ходя при дядо, а когато порасна ще си намеря и приятели, а кой знае, като гледам кръстницата каква красива габровка е, може и мома от там да си взема.
