Има народен обичай, според който на 40 ден на новороденото идват орисници в дома му. За да му пожелаят хубави неща. Този обичай е кръстен Погача.Мама от 2 седмици говори за тази погача и да ви кажа очакванията ми с всеки изминал ден ескалираха.Тя покани няколко жени, накупи разни сладки. Баба направи тиквеник и чийзкейк, купиха си пиячка и така заветния ден дойде.Мама рано - рано се разчисти, сменя ми чаршафите, пазарува. Тати отиде до баба и по късно се върна с вкусотиите. После той изчезна, трябвало само жени да има.Мама пак ме изнерви, аз очаквах празник, а тя ме преоблича 3 пъти, до като реши с какво да съм облечен.Дойдоха първите орисници, подаръци ,гуци -муци за 5 минути и седнаха да си клюкарят с мама.Викам си - то това сигурно ще е само в началото. Все пак има работа да вършат.После дойде другата орисница и тя така, гуци - муци, подаръци и айде на клюките.Оооф женска ти му работа.........На мен ми писна и почнах да рева, те пък взеха та ме приспаха, че да не им секвам рахата.Ааааа ама аз малко си поспах и пак ревнах.Памперса ми беше пропуснал и бях до шия в няма да ви казвам какво, аааайде пак миене, пак преобличане, пак гласене.Писна ми.
Е разгеле ....................................решиха все пак да ме орисват.И нали знаете как в "Спящата красавица" орисниците се изреждат с пожеланията - да е чиста като росата, да е красива като розата, да има глас като на славей и тн. при нас нямаше такова нещо, сложиха на мама една кърпа на главата и задърпаха погачата над главата и, а аз в цялата суетня чух само да съм жив и здрав и да порасна висок :))
Е как да не се разплаче човек.
И те пак си седнаха на лаф моабед, е писна ми, реших да им го върна и не спрях да мрънкам, до като не си тръгнаха.Общо взето така мина погачата, повече никакви погачи, да си правят на тях погачи, не на мен, щото аз и без това съм си висок.
Реших да ви разкажа накратко за интересите си.Добре, че татко си взе отпуска, защото майка ми излезе голяма нервачка, все се изнервя, като плача, като не спя, като ме боли коремчето, като не ям, като ям много,абе въобще май не знае какво иска. Та татко си беше взел отпуска и дните минаваха що годе спокойно,даже леко рутинно.Мама си правеше пищови за някакъв изпит,тати играеше на игрички и си качваше екстри на телефона, а аз растях.
Дойде и кръсницата ми на гости за няколко дни, готино парче е,като порасна ще си търсятакава мацка.
Поклюкариха си с мама няколко дни, наслушах се на женски вълнения и е вярно, че жените си говорят предимно за мъже. Татко и той малко видя бял свят покрай нея и поизлезе малко,че ми се стори по едно време че се сдухва по цял ден в къщи. После тя си тръгна и ме водиха на лекар, оказа се че за 1 месец съм качил 1400 гр.Мама пак реши че преяждам :0Но да ви разкажа за мойте интереси.Много обичам музиката. Мога да я слушам постоянно и добре, че нашите се усетиха рано и почнаха да ми я пускат даже докато спя.Обичам и да танцувам, (майка ми е танцьора в семейството) абе въобще всичко свързано с музиката ми харесва.
Не съм се ориентирал още към определени стилове, но определено си падам по духови инструменти.Обичам и да ме къпят, отначало бяха доста неуверени и почти всеки път имах усещането, че ще се окажа размазан в коритото, 
но след като ми падна пъпа, почнаха да ме слагат във ваната , да си лежа и да си кефаря.Голям рахат е това ваната.Топла вода, лежиш си, отпускащо е, на няколко пъти за малко да заспя.Обаче ми се струва, че претупват малко това къпане, защото трае не повече от 10 минути, а те като влязат да се къпят по половин час киснат в банята.Обичам масажите също така, за сега са постоянни и ми ги правят всяка вечер след баня, а като порасна или ще трябва да си намеря мацка,която обича да прави масажи или ще похарча цяло състояние за масажисти.
Падам си кулинар, (по това на баща си съм се метнал) да се храни човек не е просто да се наяде,ами да се разтапя от удоволствие, когато е захапал зърното на мама или респективно биберона на шишето.Обичам разходките и особено да спя по време на тях.И може би като порасна ще стана или мебелен дизайнер,защото ми е изключително интересно как по дяволите висяттези шкафове на стената или ще имам магазин за осветителни тела,защото определено хващат окото.Или може би просто съм вятърничав и гледам все нагоре........ в облаците.
Първите няколко дни в къщи бяха супер, поспивах си, постоянно някой ме носеше, внимание голямо.Проблемите обаче не закъсняха.На 4 ден почнаха колики да ме мъчат.
Казвам ви голяма гадост е това, ако има как да ги избегнете, ама хич не се чудете.Много ме боля коремчето. И сега от време на време ме боли, но по малко.Мама много се изнерви покрай моите колики.А питате ли ме мен?Нашите се бяха постарали с коледната украса,
имаше много хубава елха и голямо снимане падна пред нея.После дойде бъдни вечер и коледа.Дойдоха ни на гости леля и баба.Много ми се радваха, колко съм бил хубав и добър и послушен , абе порасна ми работата да ви кажа :)Получих и подаръци :)А на 26 декември имах имен ден :)Получих няколко обаждания за честитки и също така ми падна пъпа :) не че съм останал без пъп, но ми бяха закачили една пластмасова дзвъчка, която падна с част от пъпната връв. Ето тая.... естествено леко цензурирах снимката :)
После нова година.Много се вълнувах и не можах да заспя до късно вечерта, но накрая точно преди 12 часа заспах и си проспах първата нова година в живота.Иначе имахме гости, един чичко с много голяма уста и по късно едно приятелско семейство, което аз така и не видях, само подаръка от тях си видях по късно. Танцувахме много, пак получих подаръци, хапнахме, пийнахме, абе нова година, обичайните неща.Ето и снимков материал.....
Това бяха първите ми дни в къщи, за по нататък ще разкажа по късно.
И такаа......Занесоха ме при мама.Оооо ужас ..........
тя изглежда ужасно.Тази жена май хич не се поддържа.А ето ме и мен,в целия ми блясък.
Какво ....... не съм ли хубав?Както и да е всичко е въпрос на вкус.Та занесоха ме и тя ме гушна :)Погледахме се малко и пак ме замъкнаха някъде.По късно дойде тати :)Той по-добре изглежда ;)Но малко стреснат ми се стори.Тази акушерка е луда, съблече ме гол - голеничак, за да ми покаже пищовчето на татко ....ама, че мръсница.Следващите няколко дни бяха смесица от приятно прекарване през деня- при мама и ужасни писъци на ревливите бебета през нощта, в неонтологичното отделение.През деня прекарвах в стаята на мама, която постоянно говореше с някой по телефона, снимаше ме и се дразнеше на другата жена в стаята, която между другото викаше на детето си съсел :0Деня преди да ни изпишат мама имаше рожден ден, стана на 30 години.Цял ден не можах да и видя очите,само сновеше по коридорите да черпи и да отговаря на обажданията,
който бяха изнервящо много. Тати и подари много хубав букет.Аз реших да не я занимавам с себе си и я оставих да си "празнува", все пак това беше нейния юбилей.Иначе май всичко мина нормално, аз доста си поспах, че шока беше голям, а и когато има топла и хубава храна и си в прегръдките на мама, как да не спиш?
Нека разкажа първо за раждането.На 14.12.2008 следобед, нещо започна да ме стяга (шапката).Но честно казано не обърнах много внимание, така да се каже отдавна бях свикнал с теснотията. Пък и майка ми и баща ми бяха доста ларш. Баща ми се прибра от работа, отвори си човека бутилка винце и започна едни мръвки да реже, да ги соли и подрежда, подготвяше се човека за новогодишните празници, правеше си пъстърмица. Майка ми ,както обикновено нещо му разказваше, ще кажеш, че кой знае какво и се случва де, по цял ден в тоя апартамент и в квартала. По едно време и тя си сипа винце, нарязаха си мезенца, изтеглиха си филмче и въобще всичко си беше в норма. Баща ми по едно време отвори втора бутилка, изпи си ги той и двечките. По някое време си легна.Хубаво де, ама на мен все по тесен почна да ми се вижда света.На майка ми явно също.Отиде и започна да кара баща ми да ходим в болницата. Ама той така си беше поооолегнал, хич не му се ставаше. След около 15 минути все пак се съгласи.Отидохме в болницата и за нула време нещата се разчупиха.Баща ми се ошашка, а майка ми я емнаха. А тук легни ,а тук се качи,абееее не е за разправяне.Напрежението обаче ескалираше!Събраха се лекари, сложиха я мама на едно легло и от тук нататък...... сам се оправях.Тя заспа!Нещо почна да се случва, някак си май всичко се местеше и по едно време някой ме хвана и ме извади.И ето на 15.12.2008г. в 3.55 часа през нощта,чрез секцио, 55 сантиметров и 4 килограма и 50 грама мъж се родих аз, Давид Владислав Веселинов.После не си спомням нищо, знам само, че от топло и тясно се озовах на студено,светло и мнооооого широко. Губи ми се малко този момент, бях в шок и еуфория от случващото се .После си спомням само как ме заведоха при мама,нооо това е друга тема на разговор.
Днес 23.01.2009 ставам на 40 дни.Казват, че мога вече да се представя пред света.И как по ефективно да стане това, ако не тук в интернет.Днес майка и татко ме водиха на църква.Да ми четат молитва.Аз естествено се разплаках, защото имах тежка нощ, а и някакъв дядка все за опрощаване говореше.Абе еей кви грехове имам аз беее?
Но както и да е, ще ви разкажа всичко от начало.
