Мама от 2 седмици говори за тази погача и да ви кажа очакванията ми с всеки изминал ден ескалираха.
Тя покани няколко жени, накупи разни сладки. Баба направи тиквеник и чийзкейк, купиха си пиячка и така заветния ден дойде.
Мама рано - рано се разчисти, сменя ми чаршафите, пазарува. Тати отиде до баба и по късно се върна с вкусотиите. После той изчезна, трябвало само жени да има.
Мама пак ме изнерви, аз очаквах празник, а тя ме преоблича 3 пъти, до като реши с какво да съм облечен.
Дойдоха първите орисници, подаръци ,гуци -муци за 5 минути и седнаха да си клюкарят с мама.
Викам си - то това сигурно ще е само в началото. Все пак има работа да вършат.
После дойде другата орисница и тя така, гуци - муци, подаръци и айде на клюките.
Оооф женска ти му работа.........
На мен ми писна и почнах да рева, те пък взеха та ме приспаха, че да не им секвам рахата.
Ааааа ама аз малко си поспах и пак ревнах.
Памперса ми беше пропуснал и бях до шия в няма да ви казвам какво, аааайде пак миене, пак преобличане, пак гласене.
Писна ми.
Е разгеле ....................................
решиха все пак да ме орисват.
И нали знаете как в "Спящата красавица" орисниците се изреждат с пожеланията - да е чиста като росата, да е красива като розата, да има глас като на славей и тн. при нас нямаше такова нещо, сложиха на мама една кърпа на главата и задърпаха погачата над главата и, а аз в цялата суетня чух само да съм жив и здрав и да порасна висок :))
Е как да не се разплаче човек.
И те пак си седнаха на лаф моабед, е писна ми, реших да им го върна и не спрях да мрънкам, до като не си тръгнаха.
Общо взето така мина погачата, повече никакви погачи, да си правят на тях погачи, не на мен, щото аз и без това съм си висок.
