Нека разкажа първо за раждането.
На 14.12.2008 следобед, нещо започна да ме стяга (шапката).
Но честно казано не обърнах много внимание, така да се каже отдавна бях свикнал с теснотията. Пък и майка ми и баща ми бяха доста ларш. Баща ми се прибра от работа, отвори си човека бутилка винце и започна едни мръвки да реже, да ги соли и подрежда, подготвяше се човека за новогодишните празници, правеше си пъстърмица. Майка ми ,както обикновено нещо му разказваше, ще кажеш, че кой знае какво и се случва де, по цял ден в тоя апартамент и в квартала. По едно време и тя си сипа винце, нарязаха си мезенца, изтеглиха си филмче и въобще всичко си беше в норма. Баща ми по едно време отвори втора бутилка, изпи си ги той и двечките. По някое време си легна.
Хубаво де, ама на мен все по тесен почна да ми се вижда света.
На майка ми явно също.
Отиде и започна да кара баща ми да ходим в болницата. Ама той така си беше поооолегнал, хич не му се ставаше. След около 15 минути все пак се съгласи.
Отидохме в болницата и за нула време нещата се разчупиха.
Баща ми се ошашка, а майка ми я емнаха. А тук легни ,а тук се качи,
абееее не е за разправяне.
Напрежението обаче ескалираше!
Събраха се лекари, сложиха я мама на едно легло и от тук нататък...... сам се оправях.
Тя заспа!
Нещо почна да се случва, някак си май всичко се местеше и по едно време някой ме хвана и ме извади.
И ето на 15.12.2008г. в 3.55 часа през нощта,чрез секцио, 55 сантиметров и 4 килограма и 50 грама мъж се родих аз, Давид Владислав Веселинов.
После не си спомням нищо, знам само, че от топло и тясно се озовах на студено,светло и мнооооого широко. Губи ми се малко този момент, бях в шок и еуфория от случващото се .
После си спомням само как ме заведоха при мама,
нооо това е друга тема на разговор.
